top of page

КЛУБ "МЕДИЯ"

Клуб "Медия" има за цел изработването на бюлетини, както и календар с всички празници и важни дати, свързани с гражданските права. Също така, тяхна задача е и да се направи мултимедиен проект, който успешно да изследва как днешните медии утвърждават стереотипите.

Различни, но истински

 

Част 1: Хората трудно, а понякога и не искат да помнят, но историята ,,запечатва'' лица, събития, кървави съдби, драми, радости...Войните са най-жестоки особено религиозните! Размишлявахме с група млади хора за различията……

и стигнахме до заключението, че религиозните различия могат да бъдат опит за намиране на общо съжителство, а не разединение. С очите си видяхме, че в сърцето на нашата столица има различни по стил и изповядване храмове. Посетихме: Католическият храм ,,Свети Йосиф'', Баня Баша джамия, Храм-паметник ,,Александър Невски'' и Руската църква ,,Свети Николай Чудотворец'', в която си пуснахме желания до св.Серафим...... 
Част 2: Различните храмове ,,съжителстват'' на едно място и стоят величествени, старинни, красиви, изящни и помнят хиляди човешки съдби...

Самата ни обиколка завърши магнетично..с морав залез, птици и звънката песен на камбани от храм-паметника,,Александър Невски''. 
Сигурна съм, че в този миг всеки усети Бог по своя си начин - РАЗЛИЧЕН, НО ИСТИНСКИ....
 

 Г.Стаменкова-учител по история и цивилизация

Моето лично преживяване и ,,разчупване’’ относно негативните религиозните нагласи към друговерците

 

Нашата разходка започна след часовете.

Първоначално всички го приемахме, че просто излизаме с нашия класен ръководител г-жа Стаменкова (учител по история и цивилизация), а не, че трябва да свършим дадена работа, а именно да обсъдим всички нашите разбирания за религията, вярванията и Бога.

 Всеки един от нас има различни вярвания- кой е впечатлен от исляма, кой от християнството, кой от идеологията на атеизма, или пък други с мисълта, че има някаква дадена сила във Вселената. Всички ние инатливо държахме на нашите теории, и не се замисляхме изобщо, докато не стигнахме до джамията. Там нашия ръководител започна да ни обяснява отличаващите се жестове ,символи, празници на мюсюлманите, които се оказаха доста логични, приемливи и дори впечатляващи, най-вече самата архитектура на джамията.

След това пристъпихме към Руската църква. Водачът ни започна да ни обяснява за всякакви неща , но най-много ни впечатли тази вяра с желанията/пожеланията към Свети Серафим.

 Не за друго, а защо пък реално това да не е невъзможно. Наум си зададох въпроса ,,Защо да не опитаме?’’ Като влязохме вътре в криптата, изцяло насочени към пожеланията ние седнахме и започнахме да пишем. Така всъщност осъзнахме какви са нашите цели , някои алчни, други простовати и скромни. Пускайки нашите пожелания във вълшебната кутия , видно ,,непретенциозна’’, но същевременно тайнствена, ние започнахме чак тогава да обръщаме внимание на иконите, стенописите, цялото творчество и красота на тази тайнствена, магична църква. И така запленени и впечатлени прекарахме 10 минути сигурно само в разглеждане и разсъждаване. Когато най-накрая преценихме, че трябва да продължим разходката, нашият ,,пълководец’’ съобщи, че нашата дестинация е храм- паметникът ,,Св. Александър Невски’’. Първоначално всички реагирахме доста отчаяно, дори от една страна пренебрежително. По път ние видяхме и други църкви, по които акцентирахме, че имат византийски стил.

И най-накрая нашият водач ни доведе и до самия храм.

Още на входа започна да се усеща някакво странно, страховито и тайствено усещане изпълнено с голяма сила. Когато влязохме всички онемяхме. И не, не е защото трябва да се пази тишина и уважение, не, през нито един от нас не мина тази мисъл, бяхме обзети от тайнство и величието на този храм, на самата вътрешна красота, на разкошността, на...... , не мога да го опиша ..то остана в сърцето ми, беше наистина чудато. Все едно душите ни бяха намерили търсеното от години спокойствие, самата ни душа намери ХРАМА.

 Всеки един от нас, макар и с неговите вярвания разби/проби тесногръдството си, ограниченията на обществото..

Краят на нашата разходка накрая заприлича на пътешествие, където  ума и душата се сливат и личността е цяла и осъзната.

 Всички останахме с невероятно чувство на проглеждане, преосъзнаване и силен замисъл върху историята и цялата идеология на религията.

 Божидар Христов XI A

Различните религии - ,,добър повод’’

да съжителстваме заедно

 

От лелята на баща ми съм чувал разкази как в тяхното село са живеели български, турски и еврейски семейства. Съжителствали са мирно, в добри съседски отношения. Уважавали са вярата на съседите си, съобразявали са се с правилата, които налагат различните религии и с примера си и приятелските си взаимоотношения за възпитавали децата си.

 И до днес в това село различните етноси живеят в приятелски отношения. Разликата е, че броят на жителите много е намалял и там вече няма деца. Турците и евреите са поздравявали българите на Коледа и Великден, гостували са им и са празнували заедно с тях. Силно впечатление ми направи разказа на леля за погребението на нейната майка. Присъствало е почти цялото село на опелото в черквата и всички са спазвали с уважение традициите на православните канони.

От обиколката , която направихме в центъра на София, видяхме Руската църква, храм паметника Ал. Невски, минахме покрай Джамията, а в близост до нея разбрах, че се намира синагогата и католичестака църква.

 Разбрах, че почти във всички големи градове като Пловдив, Варна, Бургас има храмове на различните религии- християнство, ислям (религията на арабите и мюсюлманите, а и не само), юдаизъм (религията на евреите).  Това ме кара да мисля, че в България е традиция различните религиозни общности да съжителстват заедно в мир. Напоследък покрай емигрантската криза в Европа се появи и неприязън към хората с друга религия.

Според мен днешните хора в България не познават добре дори собствената си религия, какъв е точно нейният смисъл, символите и дълбоката същност на различните ритуали.

Предполагам, че са малко хората, които знаят десетте Божии заповеди, както са описани в Библията.

Да нямаш други богове освен мене.

Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е на водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш; защото аз Господ твоя Бог съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и  четвъртото поколение на ония, които ме  мразят,  а показвам  милост към хиляда   поколения  на  ония,  които  ме  любят  и  пазят моите заповеди.

 

Не изговаряй  напраздно  името  на  Господа  твоя  Бог; защото  Господ   няма   да   счита   безгрешен  оногова,  който изговаря напраздно името му.

 

Помни съботния ден за да го освещаваш. Шест деня да работиш и  да  вършиш  всичките  си  дела;  а  на  седмия  ден, който е събота на Господа твоя  Бог,  да  не  вършиш  никаква работа, ни  ти, ни син ти, ни  дъщеря ти,  ни  слугата  ти,  нито добитъка  ти,  нито чужденеца,  който  е отвътре  вратите  ти; защото в шест деня Господ направи небето и  земята,  морето, и всичко що има в тях, а  на  седмия  ден  си  почина;  за  това Господ благослови съботния ден и го осветли.

 

Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

 

Не убивай.

 

Не прелюбодействувай.

 

Не кради.

 

Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

 

Не  пожелавай  къщата  на  ближния  си,  не  пожелавай жената на ближния си, нито слугата  му,  нито  слугинята  му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е  на ближния ти.

                     

"...Обичай ближния си както себе си." /

 

А повечето от тези заповеди са заложени в цялото ни човешко съществуване. И независимо дали сме евреи, мюсюлмани,католици или православни не трябва да забравяме, че преди всичко сме ХОРА!

Може би, ако познавахме повече различните религии, бихме били и по-търпеливи и разбиращи различните общности. Невежеството създава условия за омраза и неразбирателство. Някога около различните храмове на София са живели хора от различни общности. Били са добри хора, уважавали са се и са си помагали. Но са познавали и спазвали традициите си, предавани от поколения.

Както храмовете, които посетихме пазят миналото и съжителстват заедно близко един до друг така и ние трябва да намерим правилният начин за разбиране и да сме заедно, а не да рушим бъдещето си в безмислени войни и свади!

Пламен Петров XI A

bottom of page